Мачът свършва. Детето влиза в колата ядосано, разплакано или просто мълчи. Искаш да помогнеш и казваш „не се ядосвай“ или започваш да анализираш какво се е объркало в играта, а то се затваря още повече.

Познато ли ти е? Добрата новина е, че е достатъчно просто да разбереш какво се случва с детето ти в този момент и как да реагираш на всяка емоция.

Защо децата реагират толкова силно

В спорта детето постоянно е оценявано, сравнявано и изправено пред очаквания. Затова емоциите там са по-интензивни. Освен това ние се раждаме с напълно развит емоционален мозък, докато зоните, отговорни за контрола на импулсите и саморегулацията, се развиват постепенно и чак до зрелостта. С други думи, децата изпитват силни емоции, но все още нямат уменията да се справят с тях сами. Тук влизаш ти.

И нещо важно: няма „лоши“ емоции. Всяка емоция носи информация. Проблем не е, че детето се ядосва или плаче, а как се справя с тази емоция и как реагира средата около него.

Какво да правиш при всяка емоция

Гняв

Появява се при несправедливост, грешка или недоволство от собственото представяне. Гневът е емоция с висока енергия и води до импулсивни реакции.

  • Помага: пространство и време. Остави детето да се отдръпне, да подиша и да си върне контрола над тялото. Разговорът идва по-късно.
  • Не помага: поучения в пика на емоцията и „спри да се държиш така“. В този момент детето просто не може да те чуе.

Страх и притеснение

Особено чести са преди състезание или когато детето се чувства оценявано. Очакванията, както неговите, така и на родителите и треньорите, ги засилват. Умереното безпокойство е нормално и дори полезно: мобилизира тялото и повишава фокуса. Проблемът е, когато стане толкова силно, че блокира играта на детето.

  • Помага: да насочиш вниманието към това, което зависи от детето: усилието, процеса, малките цели. И да му покажеш, че не се очаква да е перфектно.
  • Не помага: „няма от какво да се притесняваш“ и разговори за резултата, класирането или съперниците преди старта.

Тъга и разочарование

Идват след загуба или слабо представяне. Тъгата е емоция с ниска енергия и детето има нужда от време, за да я преживее.

  • Помага: да приемеш тъгата и просто да си до детето; анализите и изводите могат да почакат до следващия ден или когато то е готово и потърси този разговор само.
  • Не помага: бързо „ободряване“, „това е само игра“ или разбор на мача в колата на път за вкъщи.

Вълнение

Интересното е, че в тялото вълнението и безпокойството изглеждат почти еднакво: ускорен пулс, енергия, „пеперуди“. Разликата е в това как ги наричаме. Когато помогнеш на детето да види предсъстезателното напрежение като вълнение, а не страх, това може значително да подобри увереността и представянето му. Например: „Пулсът ти е ускорен, защото тялото ти се готви да играе.“

А спокойствието е също толкова важно. В него детето може да учи, да се концентрира и да възстановява силите си. Не го подценявай, особено в натоварените седмици.

Какво да кажеш след състезанието

Изречения, които помагат:

  • „Обичам да те гледам как играеш.“
  • „Виждам, че си ядосан/тъжна. Тук съм, когато искаш да говорим.“
  • „Как се чувстваше ти по време на мача?“

Изречения, които е по-добре да избягваш:

  • „Защо не направи…?“
  • „Не плачи, нищо не е станало.“
  • „Еди-кой си игра много по-добре от теб.“

Ти си моделът

Детето учи как да се справя с емоциите си, като гледа теб: как реагираш на грешка, на несправедлив съдия, на загуба. Подкрепата не означава липса на граници. Означава присъствие и разбиране. Когато детето се чувства чуто и прието, то много по-лесно се научава да се успокоява само, и в спорта, и извън него.

Повече за това как да подкрепиш детето си, без да го натоварваш с очаквания, можеш да прочетеш в статията Ролята на родителя в спорта.

Накратко

Емоционалната стабилност не се изгражда чрез избягване на трудните емоции, а като се научиш да ги разпознаваш, приемаш и осмисляш в сигурна среда. Най-доброто, което можеш да дадеш на детето си след трудно състезание, не е правилният съвет, а спокойното ти присъствие.